@staticmethod
def register(name)
Person.people.append(name)
print(len(Person.people), "people are registered now")
[...]
@classmethod
def greet(cls, someone)
print(someone, "was greeted from", cls)
def fibonacci(x):
if x in [0,1]:
return 1
return fibonacci(x-1) + fibonacci(x-2)
Рекурсивната версия на fibonacci, освен че е бавна, е много бавна. особено когато x >= 40.
Проблемът е, че fibonacci се извиква стотици пъти с един и същ аргумент. Можем спокойно да прегенерираме първите стотина резултати в един речник или...
if x not in memory:
memory[x] = fibonacci(x)
print(memory[x])
Разбира се тази идея може да се използва и на много повече места! Можем да я направим още по-елегантно.
def memoize(func)
memory = {}
def memoized(*args)
if args in memory:
return memory[args]
result = func(*args)
memory[args] = result
return result
return memoized
fibonacci = memoize(fibonacci)
def fibonacci(x):
if x in [0,1]:
return 1
return fibonacci(x-1) + fibonacci(x-2)
fibonacci = memoize(fibonacci)
Декорацията става след дефиницията на функцията, което е малко объркващо.
@memoized
def fibonacci(x)
if x in [0,1]:
return 1
return fibonacci(x-1) + fibonacci(x-2)
@memoized
def fibonacci(x):
if x in [0,1]:
return 1
return fibonacci(x-1) + fibonacci(x-2)
def notifyme(f):
def logged(*args, **kwargs):
print(f.__name__, ' called with', args, 'and', kwargs)
return f(*args, **kwargs)
return logged
@notifyme
def square(x):
return x * x
res = square(25)
#square was called with (25,) and {}.
class Mityo:
@staticmethod
@notifyme
def work(): pass
Mityo.work()
work was called with () and {}
Първо се извикват най-вътрешните декоратори.
def work(): pass
work = notifyme(work)
work = staticmethod(work)
или:
work = staticmethod(notifyme(work))
Декоратор, който приема параметри.
@memoize('/tmp/fibs')
def fibonacci(n):
[...]
е равно на
def fibonacci(n):
[...]
f = memoize('/tmp/fibs')(fibonacci)
Да не се бърка с
Всъщност, защо да не си направим следния декоратор:
@accepts(int, int)
def add(a, b):
return a+b
Превод на недекораторски:
add = accepts(int, int)(add)
def accepts(*types):
def accepter(f):
def decorated(*args):
for (i, (arg, t)) in enumerate(zip(args, types)):
if not isinstance(arg, t):
raise TypeError("""Argument #{0} of '{1}' should \
have been of type {2}".format(i,
f.__name__,
t.__name__))
#TODO: more complex checks
return f(*args)
return decorated
return accepter
duck typing е много важна част от философията на Python. @accepts е забавен пример и дори има някои употреби, но избягвайте да го ползвате масово. В повечето случаи губите, а не печелите.
class Battery(object):
def __init__(self):
self._voltage = 100000
@property
def voltage(self):
"""Get the current voltage."""
return self._voltage
Това превръща voltage в getter към атрибут само за четене със същото име
@voltage.setter
def voltage(self, value):
self._voltage = value